ЗАЩО МЪЛЧАТ ПОЕТИТЕ
... сред хиляди поети в Интернета се питам цял ден: – Боже, кой съм аз? –
дали се сместих в братската им чета със старичкия, грохнал мой Пегас,
дали четат несръчните ми рими? – не станах ли посмешище със тях,
из тоя братски хор от херувими щастлив ли писах, плаках – и се смях?
Дали крещях: – В атака, брат! В атака! – във битка за добрите ни души?
Или простенвах, щом съгледам в мрака как брат от мен граденото руши.
Редих на стих низ радости и скърби и питах се – в минути на печал –
защо светът без жалост ме загърби? – от черна злост и завист озверял?
Нима натрупах някакво богатство – възторзи, слава, злато, власт, престиж?
Поетите? Едно безумно братство, в което по-добре да си мълчиш.
11 април 2023 г.
гр. София, 20, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.