Загубих те, когато те намерих
и сякаш всичко потъмня.
Светът разпадна се и дълго страдах,
понесла болка, самота.
Душата ми, разкъсана на части,
живееше във пустота
и гаснеха последните надежди
за щастието в любовта.
И всичко беше толкова различно –
без чувства и без цветове.
И дните нижеха се прозаично,
дошли от други светове.
Но ето че отново те откривам –
такъв, какъвто и преди.
Защо на мен се случва, не разбирам,
да вярвам два пъти в мечти?
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.