Защо не?
Дори и на крилете на живота
ще скочим нявга в бездната дълбока
на тази, дето все ни дебне -
да паднем в лапите и - за последно.
А този миг дорде настъпи
ще трябва да помогнеш много пъти
на всеки, щом от тебе има нужда
и от приятелска ръка, дори от чужда.
От твоето сърце, отворено за всеки,
усмивка весела и вяра във човека,
от ризата назаем, от едно петаче,
от сълзите на майката, която плаче.
И щом поне един човек нещастен
щастлив направил си,
животът е прекрасен!
Тогава с радост от крилете на живота
ще паднеш със усмивка в бездната дълбока.
© Мая Попова All rights reserved.
Оптимистично звучи!
