Защо се усмихваш, любов?
От мойте чувства изпепелени
останаха само прашинки разпилени,
играчки на вятъра суров.
Защо се усмихваш, любов?
Моята усмивка отдавна си замина.
Сърцето ми е заключено в метален обков
и бие все по-слабо, без причина.
Смъртта в самота ще дочакам,
за нея съм вече готов,
а ти... ти не си ми нужна,
на друг се усмихвай, любов.
© Пешо Петков All rights reserved.
