Защо съм жива
Това ли заслужавах? Още се чудя,
дори в кратък сън сред нощи се будя.
Аз си отдадох живота, душата -
това ли ми даваш сега за отплата?
Не искам от теб да ми правиш поклон -
само да отвориш твоя телефон.
Поне ми обясни в какво съм съгрешила,
от сълзи по тебe не ми остана сила.
Как да ти се моля, прошка ли да искам?
Горки сълзи роня и устните си стискам,
потроших от кършене старите ръце,
от мъка и от горест за милото дете.
Обичам те, любима, едничка дъщеря
и всичките ти грешки отново ще простя.
От мъка по баща ти пих „сълзи със ракия",
от същият коктейл заради теб пак пия.
Душата ми е празна и сбърчена, и свита,
и ходя като кучка със кол кога е бита,
не спирам да се питам какво ли те принуди
така да ми отплащаш за майчини заслуги.
Но щом го заслужавам, ще си го понеса,
за да го преживея, ще трябват чудеса.
Не знам дали е зима, дали е денем, нощем,
не зная и се чудя защо съм жива още.
© Нели All rights reserved.
