Защото, аз съм вятър!
Защото аз съм вятър!
Посоките ми са безмълвия.
Но ти не ме разбра,
нима си мислиш, че ще моля.
Не моли вятърът любов.
Не чака взривове от нежност.
Той сам взривява себе си
на кръстопът,
разбъркал мисли и дихания,
посипал жар от думи,
запалва спомена със
ехото на своето разпятие.
Защото вятър съм,
разпръсвам болката
и оставям си единствено
и само нежното докосване,
което напролет с южните вълнения
отново ще посея.
Сега целувам на севера следите
и леденея в клоните,
но пазя в себе си усмивки
със дъх на цъфнали бадеми.
Защото аз съм вятър!
Любов не моля и не прося!
Разпръсвам я във своите посоки.
Посоките ми са безмълвия.
Но ти не ме разбра,
нима си мислиш, че ще моля.
Не моли вятърът любов.
Не чака взривове от нежност.
Той сам взривява себе си
на кръстопът,
разбъркал мисли и дихания,
посипал жар от думи,
запалва спомена със
ехото на своето разпятие.
Защото вятър съм,
разпръсвам болката
и оставям си единствено
и само нежното докосване,
което напролет с южните вълнения
отново ще посея.
Сега целувам на севера следите
и леденея в клоните,
но пазя в себе си усмивки
със дъх на цъфнали бадеми.
Защото аз съм вятър!
Любов не моля и не прося!
Разпръсвам я във своите посоки.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
