Защото нямам нищо друго
Аз нямам много, само светъл мироглед,
очите ми са странници от стари страници,
и търсят топлина, дори в парченце лед,
което се разлоквя в погледа ми...
Парчета пушек, дим, и стълб от тишина
сърцето ми пресякоха, но някога...
и с десет пръсти от любов и свобода
намирах своят свят изгубен всякога.
Във плуващите кораби с илюзии,
в мечтите - разпилени птици на сърцето,
със малкото спестено в огнените нощи
откривам се в пространството и времето.
Защото нямам нищо друго свое,
което да оставя след своите стъпки,
ви подарявам истината на сърцето си,
която с моята обич да ви стопли.
Когато ви намразват, се обичайте,
когато ви обичат се раздавайте...
До сетният си дъх , и винаги мечтайте!
И винаги, до край, бъдете себе си!
очите ми са странници от стари страници,
и търсят топлина, дори в парченце лед,
което се разлоквя в погледа ми...
Парчета пушек, дим, и стълб от тишина
сърцето ми пресякоха, но някога...
и с десет пръсти от любов и свобода
намирах своят свят изгубен всякога.
Във плуващите кораби с илюзии,
в мечтите - разпилени птици на сърцето,
със малкото спестено в огнените нощи
откривам се в пространството и времето.
Защото нямам нищо друго свое,
което да оставя след своите стъпки,
ви подарявам истината на сърцето си,
която с моята обич да ви стопли.
Когато ви намразват, се обичайте,
когато ви обичат се раздавайте...
До сетният си дъх , и винаги мечтайте!
И винаги, до край, бъдете себе си!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
