Аз нямам много, само светъл мироглед,
очите ми са странници от стари страници,
и търсят топлина, дори в парченце лед,
което се разлоквя в погледа ми...
Парчета пушек, дим, и стълб от тишина
сърцето ми пресякоха, но някога...
и с десет пръсти от любов и свобода
намирах своят свят изгубен всякога.
Във плуващите кораби с илюзии,
в мечтите - разпилени птици на сърцето,
със малкото спестено в огнените нощи
откривам се в пространството и времето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up