защото те обичам
Защото те обичам, зазорявам,
в усмивката на изгрева се раждам.
Защото те обичам, още вярвам
във вятъра, когато го докосвам.
Във топлото на слънцето подреждам
на ласките безумно тихите копнежи,
на лятото в усмивките се вглеждам,
от звънкото разпалвам златни залези.
В нощта, когато кротнат птиците,
луната ми е бяла от разлистване,
звездите грейват във очите ми,
шептят ми думи светли за обичане.
Небето ми е синьо от мечтание,
от музика преливам във сонати,
Защото те обичам, с обожание...
достойно за големите поети...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
