Защото те обичам...

Poetry » Love

1.1K 1 6

С виковете или тишините ми

не исках да те натоварвам,

не исках да те наранявам,

нито исках да те обичам, прости ми...

Не исках да се изпречвам на пътя ти...

и да те спъвам в камъните на мъката си,

на цялото ми отчаяние и егоизъм...,

прости страха,... бягството, тъмнината ми...

Самолюбието ми без капка покритие.

За това, че не исках да те нараня,

но го направих и все още го правя...

Прости вечното и невъзможно сбогуване...

Прости, че не го разбирах

и че все още си затварям очите.

Но исках, ако се хвърля в кладенеца,

на най - голямата болка, да съм сама...

Но сега чак осъзнах, че това бе,

най - кървавата ти сълза, защото ме обичаш...

Днес осакатена, докато ме докосват думите...

и делата ти, всеки стих го пиша с кръвта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

При любовта всяко сбогуване е път към едно ново сбогуване и така до безкрайност. От любов към нашата половинка, не искаме да я замесваме във най - лошото от нас, но също така и от его без покритие, защото така се опитваме да избягаме от това, което трябва да е, и най - вече защото пак го нараняваме и то по най - лошия, взимайки решението вместо него, дали да ни победи любовта или егото...и наранявайки любимия човек, нараняваме себе си и така любовта се връща... Но защо трябва да усложняваме всичко така...любовта въпреки че е болка, не трябва да е нараняване, въпреки че е отдаване, не трябва да е его, въпреки, че е прошка, не трябва да има повод да моли за прошка...

Comments