Aug 17, 2010, 8:48 PM

Заслужен урок

1K 0 16
 

Осата цял ден си летя

над градинки и поляни.

А после взе, че огладня,

де сега ще се нахрани?

 

                                     В близък кошер наготово

                                     с мед реши да се нагълта.

                                     Скри си жилото отровно,

                                     хвърли дрехата си жълта.

 

Дегизирана изкусно,

до меда се разположи.

Хапна бързичко и вкусно,

както само тя си може.

 

                                     После легна и захърка

                                     пред очите на пчелите.

                                     Как можа така да сбърка,

                                     разпознават те осите!

 

Че пчеличките се трудят,

денем те не хъркат здраво.

Без осата те да будят,

хвърлиха я вън направо.

 

                                    Па ù боднаха тогава

                                    във тумбака сто иглички.

                                    Цял живот да не забравя –

                                    с труд, че се постига всичко!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...