Заспала работа
Без време почнах да заспивам.
Пред телевизор да не седна.
От две-три чашки се ракийвам.
Добре де, четири, последно.
Докарах се на тоя хал и
не се харесвам сам самия.
Оная вечер съм заспал и
на тоалетната чиния.
Ми при жената колко пъти!
Но тук причините са в нея.
Че много равен ù е пъпът.
И като лодка ме люлее.
Ти срам да видиш! Пролетта.
Да ми се случи. И на чуждо.
Кога най трябваше – заспах.
Кога без нужда – се събуждам.
Жената вчера, кукумявка:
– Ху, там да се надремеш, дърто!
Тренирам, миличка. Тогавка
хем обещавам да не хъркам.
В подробности да не отивам,
че станахме за подигравка.
Понеже гледам как заспиват
читател и герой, и автор.
Това стихотворение е на второ място в хумористичния конкурс "Очи към себе си".
© Райчо Русев All rights reserved.
