Топла, идва нощта,
запленена от спомени,
пак заспивам сама,
със сълзи неотронени,
и потапям лице,
във ръцете ти чакани,
и препуска сърцето,
със мечтите разплакани,
а тъгата мълчи,
не желае сбогуване,
гледа с тъжни очи
и потъва в сънуване,
а дъждът си вали,
неподвластен на времето,
любовта в мен трепти,
пак посява си семето,
и пониква съдба
в оживялата истина,
че съм цветна жена, ,
от страстта ти разлистена.
© Неземна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
