Топла, идва нощта,
запленена от спомени,
пак заспивам сама,
със сълзи неотронени,
и потапям лице,
във ръцете ти чакани,
и препуска сърцето,
със мечтите разплакани,
а тъгата мълчи,
не желае сбогуване,
гледа с тъжни очи
и потъва в сънуване,
а дъждът си вали,
неподвластен на времето,
любовта в мен трепти,
пак посява си семето,
и пониква съдба
в оживялата истина,
че съм цветна жена, ,
от страстта ти разлистена.
© Неземна All rights reserved.