Затишието след една истерия!
Мисълта проряза съзнанието ми!
Нахлу безразличието...
Сърцето се изгуби някъде...
Остана само тишина...
Нахлу безразличието...
Сърцето се изгуби някъде...
Остана само тишина...
© Изабела All rights reserved.
Apr 12, 2008, 9:34 AM
Comments
Comments
-
Да понякога и тишината отсъства! Четири строфи само,но пълна яснота на състоянието ти!Хареса ми !Поздрав
Editor's choice
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
