Затуй се спри...

Mar 30, 2015, 12:40 AM

Poetry

365 0 5

Не се побираш само в стих.
Не могат думите да те опишат.
Картина си с душевен щрих.
Щрихът, за който още дишам.
Аз глътчица мечта отпих.
А тебе те поставих в рамка.
В мен си ти с невидим лик.
Красива си и с таз измамност.
Така си тлееш само в стих.
С думи как да те наричам.
Не ще дочуеш моя вик.
Затуй се спри. Да те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Затуй се спри...

Want to read more?

Random works