Затваряне на градското тържище
Предутринна гора. Мъглива ласка.
Босоног октомври гази в шумата.
Да видиш някога това успя ли,
певецо с изтъняло празнодумие?
Там Маргарита дири своя Майстор,
загубил се из градското тържùще.
Дадеш ли някому душата си,
в замяна никога не чакай нищо.
Пиян до лудост, от ракията по-лют,
духът ти ще се скита безпризорен,
в немилост – сякаш някой царски шут,
връвчицата ще влачи на позора.
По-криво огледало от очите ù
е слънчицето, тръгнало на заник.
Езика ли си глътна, та не викаш
под опустелите небесни пазви?
Тъй скита – безнадеждно плосък
човек, когато е изгубил вяра,
и се опитва милост да изпроси,
със съвестта си ако преговаря.
© Валентина Йотова All rights reserved.
)
