Предутринна гора. Мъглива ласка.
Босоног октомври гази в шумата.
Да видиш някога това успя ли,
певецо с изтъняло празнодумие?
Там Маргарита дири своя Майстор,
загубил се из градското тържùще.
Дадеш ли някому душата си,
в замяна никога не чакай нищо.
Пиян до лудост, от ракията по-лют,
духът ти ще се скита безпризорен,
в немилост – сякаш някой царски шут,
връвчицата ще влачи на позора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация