Затворена врата
Затворена врата
Спрях пред вратата плътно затворена,
дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и да я отворя.
Бях колеблива, обзета от страх!
Чувах гласа ти, беше безгрижен,
нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито...
мислех, че тъжен и сам си сега.
Как да избягам от нашето минало?
Как да забравя, когато боли?
Мислите, чувствата как да отмина,
как ли да кажа: „Сърце забрави!”
Тихите спомени все се завръщат,
късат по малко от мойта душа.
Някой ден, сигурно щом тя се свърши,
може би...може би ще ти простя.
© Евгения Георгиева All rights reserved.
