Затворена врата
Затворена врата
Спрях пред вратата плътно затворена,
дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и да я отворя.
Бях колеблива, обзета от страх!
Чувах гласа ти, беше безгрижен,
нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито...
мислех, че тъжен и сам си сега.
Как да избягам от нашето минало?
Как да забравя, когато боли?
Мислите, чувствата как да отмина,
как ли да кажа: „Сърце забрави!”
Тихите спомени все се завръщат,
късат по малко от мойта душа.
Някой ден, сигурно щом тя се свърши,
може би...може би ще ти простя.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прошката, рано или късно, една християнска душа я дава. Но любовта не може да се завърне чрез дадената прошка. Тя е свободолюбива птичка, която отлитне ли веднъж - отлита завинаги. Много хубаво пишеш, Жени. И вълнуващо!
-
Харесах.
-
Хубав стих, Жени! Поздравления!
-
Хареса ми.
-
Без прошка, миналото ще е постоянен призрак и ще виси като "Дамоклев меч" над всеки опит за цъфтеж. Хареса ми!
-
Да продължиш напред, без да простиш е като да искаш да потеглиш с кораб, без да искаш да вдигнеш котвата. Може и малко да успееш но с много мъка, умора, късчета душевни отломки и едва ли много надалеч...
-
Невероятно попадение в образа и особено в метафората!
Последният куплет разкъса и моята душа със силата си и внушението си! -
Ех тая Душа, ха да не свършва! А за прошката - искам я още сега!
Шестица от Зем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хареса ми, поздрав и от мен, Жени!