Затворена врата
Затворена врата
Спрях пред вратата плътно затворена,
дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и да я отворя.
Бях колеблива, обзета от страх!
Чувах гласа ти, беше безгрижен,
нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито...
мислех, че тъжен и сам си сега.
Как да избягам от нашето минало?
Как да забравя, когато боли?
Мислите, чувствата как да отмина,
как ли да кажа: „Сърце забрави!”
Тихите спомени все се завръщат,
късат по малко от мойта душа.
Някой ден, сигурно щом тя се свърши,
може би...може би ще ти простя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
