Затвори очи!
В мислите ти плахо ще пристъпя,
в дланите събирах слънчеви лъчи -
раните ти нежно да окъпя.
Знам, от болката горчи!
Затова дойдох при теб на пръсти..
На женското ми рамо поплачи,
от силата ми... твойта ще възкръсне.
Сега съм тук! Да помълчим!
Ненужни думи в мрака не изричай...
Когато някой пак те нарани,
затвори очи! И просто ме повикай.
© Паула Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
