Затвори очи!
В мислите ти плахо ще пристъпя,
в дланите събирах слънчеви лъчи -
раните ти нежно да окъпя.
Знам, от болката горчи!
Затова дойдох при теб на пръсти..
На женското ми рамо поплачи,
от силата ми... твойта ще възкръсне.
Сега съм тук! Да помълчим!
Ненужни думи в мрака не изричай...
Когато някой пак те нарани,
затвори очи! И просто ме повикай.
© Паула Петрова Всички права запазени