Щастлива  минах под цветна дъга.

Бях омагьосана,  чакайки влюбена.

Излязох! После затворих врата!

Оставих  частица от мене изгубена.

Преценката за чувството ми бе лъжливо,

за някого, когото мислех си за светлина.

Душата ми се оцвети във мрачно сиво,

от глупавите подозрения в лъжа.

И недоверието бавно ни облече,

във сивите дантели на обидата.

Разделяйки ни, чувствата обрече,

оплитайки ги в своите съмнения.

В душата ми е влажно и студено

и чувствата стопиха се до зрънце.

Но знам, че ще е топло и зелено,

защото  след дъжда изгрява слънце!