Затворница
Заключена в подземията на сърцето ти,
промъквам се в тайните ти сънища
и крещя, че няма да ме имаш:
„Ти няма да ме имаш! Чуваш ли?”.
Това е моето възмездие
срещу океана в очите ти,
задето ме превърна в слугиня,
а сърцето ти е господар капризен.
После бия по решетките
и сама не зная –
дали защото искам да избягам
или от яд, че допуснах да ме хванеш.
„Ти няма да ме имаш, чуваш ли?,
защото аз не мога да те имам
и нека да изгния
в катакомбите на душата ти,
но ти няма... Няма да ме имаш!”
Разбивам юмруци в гърдите ти,
и докато се боря, питам се,
пазачо мой, нима не забеляза,
че катинарът всъщност е ръждясал...
© Мадлен Аспарухова All rights reserved.
