Завета

Poetry

707 0 0

Сине мой,

ела, седни до мен.

Дойде времето,

когато аз ще си отида

Вземи това, що аз

държа в ръцете си.

Този меч е в нашата къща,

векове наред.

Сега дойде времето,

когато ти трябва да го вземеш.

Да го вдигнеш срещу врага,

да помогнеш да се избавим от това тежко робство

Вземи го от ръцете ми

и поеми пътя на честта.

Сбогом, сине мой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0