Несбъднат си... А толкова те искам... -

ръцете ти, блуждаещи по мен,

и устните - във  моите притиснати,

аз да съм полет, а пък ти - небе.

Гласът ти да е шепот и въздишки,

сподавени във нежния ми стон,

а думите - ненужни и излишни,

целувките ни - сто пъти по сто,

очите ти - загледани в душата ми,

сърцето ми - препускащо до пръсване,

звезди - от умиление разплакани

пред любовта ни, светове разтърсваща.

Сбъдни ми се. И аз ще ти се сбъдна.

И нека Бог ни вземе на небето.

Дори и  в Ада, но със теб да бъдем -

от тук до вечност. И до после. Слети.

Ако съм въздух - ти от мен да дишаш,

ако си вятър, нека си в косите ми,

ако съм рима - с кръв да съм написана,

ако си светлина - да си в очите ми.

И някъде във някое безвремие,

след вечността, след всичко да пребъдем -

безсмъртни като хиляди вселени,

по-сбъднати дори и от несбъдното...