May 6, 2015, 10:04 PM

Завист

513 0 3

Умъртвява душата ти бавно,
изкривява ума ти за миг!
И към дъното падаш безславно,
гордостта пазиш с немощен вик!

 

Хората гледаш под лупа,
провали следиш с интерес!
Злобата в тебе се трупа,
омразата взима превес!

 

Проклинаш успехите чужди!
Едва оцеляваш след тях.
Забравяш за своите нужди,
мечтите превръщаш си в прах!

 

Адска болест си хванал!
За щастие има си лек.
Забравяй какъв си станал
и бързо ставай човек.

 

Уважавай успелите хора,
взаимствай от тях всеки ден!
Те ще ти бъдат упора!
Поправи своя свят разрушен!

 

На никой недей се оплаквай!
Поискай, и давай напред!
Само най-доброто очаквай,
и ще получиш своя късмет!

 

Пожелай сполука на всеки,
и завистта в тоз миг победи!
И дните да бъдат все леки,
и сбъдвай ти всички мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дориан Кира All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за темата и гражданската позиция!
  • Актуална и крайно необходима тема, на която трябва да се пише в този
    объркан и полудял свят:"Адска болест си хванал!
    за щастие има си лек.
    Забравяй какъв си станал
    и бързо ставай човек!"
    Поздравление и дано много хора чуят призива ти!
  • Трудно се изкоренява зависта, но с желание и упоритост не е невъзможно...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...