Рисувай ме,
рисувай ме със устни,
и не от глина,
а от себе си изваяй
изгубената ми душа,
която съм оставила
по друми прашни,
докато бродех
в търсене на любовта.
Накарай ме да разбера,
че е прекрасно да съм цяла
чрез сливане на тяло и душа.
Рисувай ме,
обличай ме в забрава
и нека слънцето да свети
вътре в мен сега.
Магията на пръстите ти
щом усетя
ще се завърна в себе си,
внезапно осъзнала,
че хубаво е
пак да бъда у дома.
02.07.2014г.
© Таня Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
