15 окт. 2014 г., 11:12

Завръщане

690 0 2

 

Рисувай ме,

рисувай ме със устни,

и не от глина,

а от себе си изваяй                    

изгубената ми душа,           

която съм оставила

по друми прашни,

докато бродех                             

в търсене на любовта.

Накарай ме да разбера,

че е прекрасно да съм цяла

чрез сливане на тяло и душа.

Рисувай ме,

обличай ме в забрава

и нека слънцето да свети

вътре в мен сега.

Магията на пръстите ти

щом усетя

ще се завърна в себе си,

внезапно осъзнала,

че хубаво е

пак да бъда у дома.

 

02.07.2014г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, така е. Благодаря от сърце!
  • Много хубаво стихотворение:
    Магията на пръстите ти
    щом усетя
    ще се завърна в себе си,
    внезапно осъзнала,
    че хубаво е
    пак да бъда у дома.
    След дълго странстване завърнала се у дома при любимия.
    Какво по-хубаво от това?
    Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...