May 28, 2008, 10:32 AM

Завръщане

  Poetry
775 0 6
Завръщане

Ако ти стане мъчно някой ден за мен
и просто тъй поискаш да ме видиш,
ще дойда като вятъра студен!
Ще те прегърна и ще си отида!

 

 

 

И ще усетиш колко мъка си ми причинил
през времето, когато те е нямало!
И как студът във мен нахално се е настанил,
за да запълни празнота от отчаяние!

 

 

Очите ми ще бъдат бучки лед
и ще усещаш колко са студени!
Ще искаш пак ръце в косите мои да вплетеш!
Ще ме прегръщаш ти, но няма да прегръщаш мене!



Ще чакаш да те искам, както винаги!
Но аз ще се страхувам от желание
да бъда с теб и пак да ме боли!
И по-добре да си умра от отчаяние!


Ще молиш мен за същата любов!
Онази, от която се страхуваше
да не превземе тя душата ти и зов
за помощ ще отправяш ти... и за съществуване!



Дали ще чуя този зов... не знам!
Зовът на твойто отчаяние!
Но бих желала да съм там!
Да бъда с теб във твоето страдание!

МariAngel

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...