Ако ти стане мъчно някой ден за мен
и просто тъй поискаш да ме видиш,
ще дойда като вятъра студен!
Ще те прегърна и ще си отида!
И ще усетиш колко мъка си ми причинил
през времето, когато те е нямало!
И как студът във мен нахално се е настанил,
за да запълни празнота от отчаяние!
Очите ми ще бъдат бучки лед
и ще усещаш колко са студени!
Ще искаш пак ръце в косите мои да вплетеш!
Ще ме прегръщаш ти, но няма да прегръщаш мене!
Ще чакаш да те искам, както винаги!
Но аз ще се страхувам от желание
да бъда с теб и пак да ме боли!
И по-добре да си умра от отчаяние!
Ще молиш мен за същата любов!
Онази, от която се страхуваше
да не превземе тя душата ти и зов
за помощ ще отправяш ти... и за съществуване!
Дали ще чуя този зов... не знам!
Зовът на твойто отчаяние!
Но бих желала да съм там!
Да бъда с теб във твоето страдание!
МariAngel
© Марияна Ангелова Todos los derechos reservados