И вратата,
стаята,
диванът.
Познато ми е всичко.
Тишина, сгушена
на стола,
ме очаква.
Искам да остана.
Тъмнина и егоизъм.
Потъване в любовта.
Дори не си говорим.
Полуживи,
снежинките
носят утеха.
Разпервам пръстите
до възглавницата
на самотата.
Липсват ми...
твоите корени,
впити в мен.
© Яна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
