Dec 23, 2009, 11:12 PM

Завръщане

  Poetry » Love
578 0 1

............

 

Бленувам кротката повърхност на Дланта ти...

Танцувам в мислите ти -

ВОДОПАД!

Навеждам се над устните от чисто злато,

Прегръщам Раменете

Избуели във  Екстаз...

 

Един укротен ябълков цвят

Полепнал по ръцете ти,

СВЕТИ!

 

Привела снага, тихо стоя до коленете, 

Увити с печал -

Сбирана в Пътища СЛЕПИ...

Прегръщам аз тази снага -

Тежко стояща на абаносов Пиедестал,

Изваян от мен

Някъде ТАМ

В небесата Горещи...

 

Прекрасен Мъж МОЙ -

СТОМАНЕН КИНЖАЛ!

 

Поставям своите устни на твоята кротка Длан -

Държаща

Не ОГЪН,

А ПЛАМ!...

 

Дъхът ми горещ е.

Стапя всяка тъга

И ставаш светъл,

И дишаш в гръдта ми...

В моята гръд си сега!

 

Допирам устни

В тази крепка ръка,

целуваща очите ми

притворени,

натежали от Сълза,

поискала да спре във тях

БЕЗМЪЛВНА...

Без Мисъл,

Безсмислена една...

 

... и с Дъх, завит в органза,

танцувам в тази длан...

Недишаща...

Невикаща...

Неспряла

в ромола на ручея,

роден от моите уста...

 

Ааахх, Любов!

Мой сбъднат БЛЯН!

 

Стоя в нозете ти Свети!

Целувам ръцете ти - Плам!

МОЙ ГОСПОДАР!

ЦАР НА ДНИТЕ МИ ДНЕШНИ!

 

Ручеят на устните

Не спира...

ТЕБ ВЪЗПЯВА

С ЖАР!

Ручеят на устните ми

ТЕБ облива в тиха свян...

Прегръща Дланите ти

Кротки...

Нежни...

Просто стон...

Разцъфнал стон...

 

Един укротен ябълков цвят

Полепнал по ръцете ти,

СВЕТИ!

 

 

 

 

 

 

Описание:
... Завръщане
Силата ми е стаена в дланта ми. Наднича понякога кротко, понякога с чар...
Понякога с нескрита печал...
Понякога с омайна жар...

Из пръстите ми изтичат морета,
в които пускам лодка от Плам..
(Днес мога да дам!
Събрах се.)

 

23.12.2009

Л- Е

 

http://vbox7.com/play:e32de7bc

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Л-Е All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...