23.12.2009 г., 23:12

Завръщане

583 0 1

............

 

Бленувам кротката повърхност на Дланта ти...

Танцувам в мислите ти -

ВОДОПАД!

Навеждам се над устните от чисто злато,

Прегръщам Раменете

Избуели във  Екстаз...

 

Един укротен ябълков цвят

Полепнал по ръцете ти,

СВЕТИ!

 

Привела снага, тихо стоя до коленете, 

Увити с печал -

Сбирана в Пътища СЛЕПИ...

Прегръщам аз тази снага -

Тежко стояща на абаносов Пиедестал,

Изваян от мен

Някъде ТАМ

В небесата Горещи...

 

Прекрасен Мъж МОЙ -

СТОМАНЕН КИНЖАЛ!

 

Поставям своите устни на твоята кротка Длан -

Държаща

Не ОГЪН,

А ПЛАМ!...

 

Дъхът ми горещ е.

Стапя всяка тъга

И ставаш светъл,

И дишаш в гръдта ми...

В моята гръд си сега!

 

Допирам устни

В тази крепка ръка,

целуваща очите ми

притворени,

натежали от Сълза,

поискала да спре във тях

БЕЗМЪЛВНА...

Без Мисъл,

Безсмислена една...

 

... и с Дъх, завит в органза,

танцувам в тази длан...

Недишаща...

Невикаща...

Неспряла

в ромола на ручея,

роден от моите уста...

 

Ааахх, Любов!

Мой сбъднат БЛЯН!

 

Стоя в нозете ти Свети!

Целувам ръцете ти - Плам!

МОЙ ГОСПОДАР!

ЦАР НА ДНИТЕ МИ ДНЕШНИ!

 

Ручеят на устните

Не спира...

ТЕБ ВЪЗПЯВА

С ЖАР!

Ручеят на устните ми

ТЕБ облива в тиха свян...

Прегръща Дланите ти

Кротки...

Нежни...

Просто стон...

Разцъфнал стон...

 

Един укротен ябълков цвят

Полепнал по ръцете ти,

СВЕТИ!

 

 

 

 

 

 

Описание:
... Завръщане
Силата ми е стаена в дланта ми. Наднича понякога кротко, понякога с чар...
Понякога с нескрита печал...
Понякога с омайна жар...

Из пръстите ми изтичат морета,
в които пускам лодка от Плам..
(Днес мога да дам!
Събрах се.)

 

23.12.2009

Л- Е

 

http://vbox7.com/play:e32de7bc

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...