Самодива (Вики)
535 5962
Feb 8, 2013, 2:36 PM

Завръщане 

  Poetry
723 0 7

Ти завръщаш се вечер в своя дом уморен,
сред уют и покой да починеш.
Ето, свърши и този (пощръклял сякаш) ден
и за бързане няма причини.

В тежък час се завръщаш към обичния бряг
на сияйното, приказно детство.
Там, където къделя беше първият сняг,
а гората напролет - вълшебство.

През неделя отнасяш радост в мил бащин дом,
стара майка щастливо ти шета.
"Тук си още хлапе, пръчка яздиш, не кон",
пее с тихо гласче индришето.

А седи под терасата просякът стар -
мълчалив, изгладнял и бездомен.
Ни родители има (а къде ти - другар),
ни за детство спасителен спомен.

Много рано останал сирак, за беда,
много бързо животът го смачкал...
Късче хляб е за него благосклонна съдба,
а подслон - от кашони барачка.
И с последна надежда чака тихо смъртта -
нека тя поне с мир го прегърне...

Ти за връщане имаш много скъпи места,
а той няма къде да се върне.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??