Завръщане
Ти завръщаш се вечер в своя дом уморен,
сред уют и покой да починеш.
Ето, свърши и този (пощръклял сякаш) ден
и за бързане няма причини.
В тежък час се завръщаш към обичния бряг
на сияйното, приказно детство.
Там, където къделя беше първият сняг,
а гората напролет - вълшебство.
През неделя отнасяш радост в мил бащин дом,
стара майка щастливо ти шета.
"Тук си още хлапе, пръчка яздиш, не кон",
пее с тихо гласче индришето.
А седи под терасата просякът стар -
мълчалив, изгладнял и бездомен.
Ни родители има (а къде ти - другар),
ни за детство спасителен спомен.
Много рано останал сирак, за беда,
много бързо животът го смачкал...
Късче хляб е за него благосклонна съдба,
а подслон - от кашони барачка.
И с последна надежда чака тихо смъртта -
нека тя поне с мир го прегърне...
Ти за връщане имаш много скъпи места,
а той няма къде да се върне.
© Вики All rights reserved.
