Болеше ме сърцето. От вчера.
И настроението - покачваше се надолу.
Гледах облаците, полепнали по ръцете ми -
капчици мъка от спомени...
Искам да се науча да спирам сърцето си,
някъде помежду болката и щастието.
Да не удря поне няколко седмици,
а може и мъничко по-нататък.
Ще си отхапя тогава от Нищото
едър залък. И ще го сдъвча. За себе си.
Ще го изплюя после върху луната,
за да стане половинката-месец. ...