Завръщане
- Болеше ме сърцето. От вчера.
- И настроението - покачваше се надолу.
- Гледах облаците, полепнали по ръцете ми -
- капчици мъка от спомени...
- Искам да се науча да спирам сърцето си,
- някъде помежду болката и щастието.
- Да не удря поне няколко седмици,
- а може и мъничко по-нататък.
- Ще си отхапя тогава от Нищото
- едър залък. И ще го сдъвча. За себе си.
- Ще го изплюя после върху луната,
- за да стане половинката-месец.
- И ще си тръгна обратно по стъпките,
- дето чертаят пътя до мама.
- Бавно ще дишам, та да ми стигне въздухът.
- За да си ида. И да ме няма...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
