В декемврийското утро небето проплаква. 

Свалят траурно вън знамената... 

Синовете си майките тъжно оплакват, 

натежава от скръб тишината! 

Батальонът се връща. А сред белите клони

птици свили гнезда чуруликат. 

Крачат в стройни редици мъжете с пагони, 

но сълзите в очите им бликат! 

Там, далече, остана недолюбила младост! 

Сред пустинята, бури извила, 

в ситен пясък, затрупал надежди и радост, 

топла българска кръв е попила!