В декемврийското утро небето проплаква.
Свалят траурно вън знамената...
Синовете си майките тъжно оплакват,
натежава от скръб тишината!
Батальонът се връща. А сред белите клони
птици свили гнезда чуруликат.
Крачат в стройни редици мъжете с пагони,
но сълзите в очите им бликат!
Там, далече, остана недолюбила младост!
Сред пустинята, бури извила,
в ситен пясък, затрупал надежди и радост,
топла българска кръв е попила!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
