Завръщане в храма
Прожекторът игриво ръка ми подава,
намига ми, хлапакът му с хлапак,
сърцето ми отново аритмично затуптява,
а Зрителят дори не подозира, че съм пред инфаркт.
И там в "кръга", като подплашени котачета
за миг ще се разбягат страхът, тревогите, гнева,
болка непозната ще потърси да се скрие под клепача ми
или смехът ще пръсне деколтето на онази госпожа...
И тази вечер океани ще бушуват,
сенките прастари шепнешком ще им суфлират,
жигосана съм доживотно с бялата присъда:
под чуждо име всяка нощ по малко да умирам.
© Даниела All rights reserved.
