Зад хоризонта е мечтата
и там е другото море.
За календара – друга дата
и там е другото небе.
А времето – часовник златен,
измерва гръдния му пулс.
И спомен – от далече пратен,
поддържа твърдо този курс.
Че там – на кея – под луната
отлитат нощни ветрове
и във душата на жената
се раждат нови светове.
И ще се слеят дни и нощи
на сладкия му морски бряг,
за да забрави всички пощи
изпратени от минал сняг.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
