Зазиждах ехото на думите отречени
и с тях взривявах мълнии от спомени.
На мен не са ми нужни вече мостове,
за да достигна бреговете с истини.
В крайъгълния камък се препъвам
и с ехото си още се надвиквам.
Със юлски длани парещи докосвам
житата златни, сред които тичам.
Надбягвам ветровете в себе си
и с бурите понякога флиртувам.
Потичат дъждовете ми нечакани
във нощите, в които теб сънувам. ...