Пътувах доста,
знаех,
виждах, преживявах,
намирах, търсих
и отново заминавах,
и радвах се,
и малко съжалявах,
и път проправях и се губих,
и пак горях във чуден стих.
И с крачки бързи доста извървях,
разпитвах, научавах,
давах, вземах,
накрая спрях,
реших да се завърна,
обърнах се назад
и себе си открих.
Усмихнах се и казах си: Здравей.
© Тодор Иванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
