Здравей, приятелко!
На Мая
По лунни пътеки отдавна ти бродиш
и разказваш за нас на звездите.
С Него навярно беседи ти водиш.
И пееш нощем с щурците.
А денем простираш облаци бели
и рисуваш мечти по дъгата.
Върху небето лазурно стихове редиш –
а вали върху мене тъгата.
Идваш понякога нощем в съня ми –
къдрокоса, усмихната, боса.
Разпитваш какво е да си голяма
и питаш още ли спомена нося.
Дали съм възрастна и помъдряла –
това дори за мене е загадка.
Но детето в мен е оцеляло...
Ще се върнеш ли, приятелко, обратно?
П.П. Посветено е на Мая Лозанова Маева -
прекрасно и много талантливо момиче, което
остана завинаги на 16
© Веселка Пенова All rights reserved.
