Здравей! Здравей!
Здравей, любов, където и да си!
Говоря си сама за теб и мене.
Аз как съм? А, добре! Мерси, мерси!
Но липсваш ми в това разделно време.
Е... вярно, че на мода са сега
по-други ценности. И няма лошо!
Но аз оставам влюбена в брега
и приказките, че те има още.
Одеве четох някакъв роман,
(стоях на ъгъла на тишината),
и в края всеки се оказа сам,
а любовта изчезна непонятно.
Е, книгата не става. Не! И не!
На кой са нужни тия тъжни прози,
в които някой в обич се кълне,
а после любовта умира грозно.
Аз още чакам всяка нощ за теб,
защото знам, ще дойдеш цяла в бяло,
ще слезеш с млечно розово небе
и аз ще знам, за теб, че съм живяла.
Изпращам си писмото да лети
до твоите прекрасни пеперуди,
които сбъдват земните мечти.
И този стих, дано да ги събуди!
© Деница Гарелова All rights reserved.
