Чаша ментово питие,
чаша, пълна със зелени мечти.
Държиш в ръка пролятите сълзи
в нашия бар със черно-бели спомени,
вървейки отново по стария тротоар,
замислен в зелените си мечти,
като в недовършена лента
от романтичен филм.
Изгарят последнитите въглени,
разпалени от зеления блясък
изплуват под лунния фар,
плаващи ментови мечти...
© ДИМА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
