Зелени са очите ми, зелени...
Зелени са очите ми, зелени.
Приличат ти на чист планински извор.
Погледнеш ли със страх във тях си тръгвай!
Защото да останеш се изисква дързост.
Душата ми прилича на гора.
Със аромат на мента и коприва.
Храст жасминов следва, окъпан от дъжда.
А после… чисто, като окосена нива.
Аз в тази нива приютих врабче.
Не бе по план, но просто се наложи.
Намерих го със счупено сърце.
Прииска ми се дом да му предложа.
Домът прие, но после… отлетя.
За него Любовта била сезонна.
Признавам си… Тогава заваля.
Порой валеше, а увехна розата.
Валеше силно, като из ведро.
Дълбаеше, проправяше корито.
Отмиваше и гняв, и страхове,
обиди и тъга дълбоко скрити.
А после спря. А ти? Защо дойде?
Да търсиш светлина, че в теб е тъмно?
Внимавай! Дълбоко е. Не плитичко дере.
Красиво, светло ти се струва, но е и стръмно.
© Ирен All rights reserved.
