Sep 11, 2011, 11:43 AM

Зелено

  Poetry » Love
995 0 8

Зелено, всичко е зелено:

слънцето, заплело се в косите ти,

трапчинката на лявата ти буза

и кожата ти, лебедово мека,

с която тази нощ си казах: "Сбогом!"


Морето присмехулно ми намига.

Зелени водорасли котви мятат.

Самотен гларус над вълните слиза.

Зеленият му писък ме пронизва,

повтаря ми, че сън това било е.


И още утре мога да докосна

зелената луна на твойто рамо,

в косите ти да търся раковини,

на устните ти в прелестните миди

да търся бисери - за мен зелено скрити.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...