Гледал дявол от небето,
как строят се язовири
и си казал: -Ето, ето,
ще погледам пак сеири!
А човекът на Земята
с камъни, бетон, желязо
спрял е пътя на реката
и снагата и прерязъл!
Вецове строял могъщи,
светлината да го грее,
топло да му бъде в къщи
и охолно да живее!
Нямал светлина в душата,
а в сърцето само хлад,
бутнал дяволът стената
и настъпил земен ад!
© Исмаил Али All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
