perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Nov 8, 2007, 2:00 PM

Земен път 

  Poetry » Phylosophy
818 0 14

Магьоснице дивна, древна ориснице,

още ли скиташ в света като скитница,

свързваш с думи разпръснати мостове,

истини дириш с Христови апостоли,

брънка по брънка надежди изплиташ,

в черни небета съзвездия вплиташ,

разпръсваш страдания, прогонваш неискреност,

сълзи проливаш с болка неистова,

вяра, надежда и обич даряваш,

стари войни, вражди прекратяваш...

Вещице стара, в пространствата влюбена,

властваш над царства в мрака изгубени,

където в ъглите спят водоскоци,

където реките са кални потоци,

където лъчите на вярата гаснат,

децата, горките, без детство порастват,

където актьори с маски на феи

вместо на сцена, по улици пеят,

а просяци мръсни  одежди разкъсани

с неми гримаси разпъват на кръстове...

Могъща владетелко, късаща нишката

на земния път, суетен живот,

повярвай в сълзите, не крия въздишките,

че земният път е съдбовен кивот.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??