Земен път
Магьоснице дивна, древна ориснице,
още ли скиташ в света като скитница,
свързваш с думи разпръснати мостове,
истини дириш с Христови апостоли,
брънка по брънка надежди изплиташ,
в черни небета съзвездия вплиташ,
разпръсваш страдания, прогонваш неискреност,
сълзи проливаш с болка неистова,
вяра, надежда и обич даряваш,
стари войни, вражди прекратяваш...
Вещице стара, в пространствата влюбена,
властваш над царства в мрака изгубени,
където в ъглите спят водоскоци,
където реките са кални потоци,
където лъчите на вярата гаснат,
децата, горките, без детство порастват,
където актьори с маски на феи
вместо на сцена, по улици пеят,
а просяци мръсни одежди разкъсани
с неми гримаси разпъват на кръстове...
Могъща владетелко, късаща нишката
на земния път, суетен живот,
повярвай в сълзите, не крия въздишките,
че земният път е съдбовен кивот.
© Димитър Станчев All rights reserved.
