Oct 4, 2007, 8:42 AM

зен

  Poetry
920 0 10

зен

 

 

свали предпазното стъкло

и очилата

мотоциклет в живота карай

или поне кабриолет

прозорците екран са

затова ги махай

вдигни си щорите

сърцето отвори

ръцете протегни

ще минат през стъклата

да ги отваряш няма нужда

ако повярваш

ако го желаеш много

Ти

дробове напълни

със свеж житейски въздух

не спирай

дишай

без акумулатор или маска

с пълни ненаситени гърди

в живота жалузи

недей да слагаш

усещай вятъра

тогава знаеш

че живял си

във наслада

Ти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...