зен
свали предпазното стъкло
и очилата
мотоциклет в живота карай
или поне кабриолет
прозорците екран са
затова ги махай
вдигни си щорите
сърцето отвори
ръцете протегни
ще минат през стъклата
да ги отваряш няма нужда
ако повярваш
ако го желаеш много
Ти
дробове напълни
със свеж житейски въздух
не спирай
дишай
без акумулатор или маска
с пълни ненаситени гърди
в живота жалузи
недей да слагаш
усещай вятъра
тогава знаеш
че живял си
във наслада
Ти
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
