Живея си – птиче в часовник
Живея си – птиче в часовник,
секунди не смятам безчет.
И пиша. Все рими бунтовни.
Родих се (защо ли?) поет.
Сърцето не е механизъм,
душата ми плаче насън.
Не мога под час да излизам,
с пружина... навътре-навън.
Не мога дори да изкукам,
не искам. Така, от инат.
Домът ми – часовник на кука.
В душата ми – сови. Не спят.
Махалото път е. Към тебе,
и знам, че е крив и нелек,
трънлив е. Но просто потребен,
от птиче да стана човек.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
