А вън все вали, вали,
затрупва следите ни
и те на топло се гушат -
далече от всичко.
Дъхът ни рисува
фигури от скреж,
складира спомените
от нежното докосване
на пръсти, погледи и устни.
Студено е. И бяло.
Побеляло е всичко -
пътища, дърветата.
Побеляха даже косите ми.
И телефонът замръзнал мълчи
и възглавницата ти тъжна -
всички търпеливо те чакаме.
© Павел Грамадов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
