Oct 15, 2007, 9:05 AM

ЗИМА 

  Poetry
549 0 2
ЗИМА
Прогонена от лятото.
Със есента приятели.
Опитва се, вали в душата ти,
а в очите ти - ваятелна.
Тя - зимата - се смее
с лъчи на паяжинно слънце.
Протягаш своите ръце към нея,
и те се счупват като грънци.
Тя - майсторът на стъклената песен -
превръща своя глас в висулки.
Вихърната, ледена метреса ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Random works
: ??:??